Apr 15, 2020, 7:49 AM

Старица 

  Poetry » Free verse
537 0 1
Сама останала на земята, като птица без криле!
Старица сгушена в ъгъла чакаща смъртта...
Дървото заедно със старата жена реве.
Хора, подминават гледката с пренебрежение и кръстили ръце.
Защо нима сме лоши и не чувстваме?
Едно дете спря до старата жена и със сълзи танцуващи по лицето я прегърна!
А от къде да знае че тя е вече мъртва?
Обидена си тръгна... Дървото още по силно заскърбя, та дори в последния си миг Тя не усети топлина.
Може би имаше деца...
Може би е влюбена била...
Никой не разбра болката на старата жена.
Никой не опита да спаси самотната душа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nadejda Taneva All rights reserved.

Random works
: ??:??