Старите жени
Старите жени
Заоблени като склуптури
от ренесансово биенале,
подпъхнали поли
под бедра на свинксове
стоят на тротоара
и отглеждат звуци.
Търкалят ги от устни
тънки и присвити
по две, по три
на въздушната магистрала.
Трионообразни, скърцащи до премала
и режещи изчезват
зад близкия ъгъл.
Но все нови и нови,
в стакатов ритъм,
изхвърлят гейзерните гърла
на старите жени.
Едни разсъхнали
шхуни и каравели на рейд,
очакващи последно пристанище.
Пълководци в оставка,
приемащи парада на живота.
Всяка отсява със сито
безпристрастните минувачи.
Около тях рояци от преценки
осъждащи, назидаващи,
величествени - като часа
на Страшния съд.
Всеки път адресите се променят,
но старите жени
все така на тротоара остават.
Започват да чепкат времето,
да изпридат влакна от него,
да ги навиват върху вретено...
Старите жени
с избелели и грозни дрехи
траурят покойната младост.
Вятърът цинично отмята
някоя пола и открива
подуто коляно
с крайче от розови кюлоти.
Но те стоят и боботят -
анатемосват времето,
отнело им почти всички действия.
Старите жени стоят на тротоара.
Вадят ръждиви ножици
и лицемерно окастрят бъдещето.
Запазват последната нишка
тънка, но неизбежна...
Гласовете им вече бълбукат
под вълните на нощния океан.
Все още са на тротоара
старите жени.
Пощят поли,
глави навеждат -
всяка заключила в себе си
по една зима.
Старите жени още ги има.
Диана Загора
© Диана Кънева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да живеят старите жени ...Нека винаги ги има....Много силен стих. Много ме трогна.Още от първото прочитане ме грабна
-
анатемосват времето,
отнело им почти всички действия
...
лицемерно окастрят бъдещето.
Запазват последната нишка
тънка, но неизбежна...
Да, има ги!
А дали ще станем като тях!?
Поздрави! -
По една зима... и не само... и лято... и есен... и пролет...
Привет! -
Бъди жива и здрава, искаш или не, и ти ще станеш стара жена! ПРИВЕТ!
-
все са там
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
