Старите жени
Старите жени
Заоблени като склуптури
от ренесансово биенале,
подпъхнали поли
под бедра на свинксове
стоят на тротоара
и отглеждат звуци.
Търкалят ги от устни
тънки и присвити
по две, по три
на въздушната магистрала.
Трионообразни, скърцащи до премала
и режещи изчезват
зад близкия ъгъл.
Но все нови и нови,
в стакатов ритъм,
изхвърлят гейзерните гърла
на старите жени.
Едни разсъхнали
шхуни и каравели на рейд,
очакващи последно пристанище.
Пълководци в оставка,
приемащи парада на живота.
Всяка отсява със сито
безпристрастните минувачи.
Около тях рояци от преценки
осъждащи, назидаващи,
величествени - като часа
на Страшния съд.
Всеки път адресите се променят,
но старите жени
все така на тротоара остават.
Започват да чепкат времето,
да изпридат влакна от него,
да ги навиват върху вретено...
Старите жени
с избелели и грозни дрехи
траурят покойната младост.
Вятърът цинично отмята
някоя пола и открива
подуто коляно
с крайче от розови кюлоти.
Но те стоят и боботят -
анатемосват времето,
отнело им почти всички действия.
Старите жени стоят на тротоара.
Вадят ръждиви ножици
и лицемерно окастрят бъдещето.
Запазват последната нишка
тънка, но неизбежна...
Гласовете им вече бълбукат
под вълните на нощния океан.
Все още са на тротоара
старите жени.
Пощят поли,
глави навеждат -
всяка заключила в себе си
по една зима.
Старите жени още ги има.
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
