Старите моряци

14 окт. 2020 г., 01:00 2021-07-08T14:16:42+03:00

Поэзия » Другая

396 0 3

Забравили за старите пристанища

и корабите със платна раздиплени

в химерите се блъскаха отчаено

изстрадали илюзии и истини.

Моряците се давеха на сушата,

соленото залязваше в очите им.

И вече те нехаеха за бурята-

отдавна беше скършила душите им.

А те не вярваха! Не вярваха на фара,

в измамливата нощем светлина.

На тихото спокойствие пред здрача,

в стихията намираха сестра.

Те гаснеха сред мъка и несрета,

във кръчмите потънали във дим,

изсмукваха кръвта им, а морето

зовеше ги на вахта до един.