Oct 14, 2020, 1:00 AM  

Старите моряци 

  Poetry » Other
395 0 3

Забравили за старите пристанища

и корабите със платна раздиплени

в химерите се блъскаха отчаено

изстрадали илюзии и истини.

 

Моряците се давеха на сушата,

соленото залязваше в очите им.

И вече те нехаеха за бурята-

отдавна беше скършила душите им.

 

А те не вярваха! Не вярваха на фара,

в измамливата нощем светлина.

На тихото спокойствие пред здрача,

в стихията намираха сестра.

 

Те гаснеха сред мъка и несрета,

във кръчмите потънали във дим, 

изсмукваха кръвта им, а морето

зовеше ги на вахта до един.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??