Старите моряци
Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата,
соленото залязваше в очите им.
И вече те нехаеха за бурята-
отдавна беше скършила душите им.
А те не вярваха! Не вярваха на фара,
в измамливата нощем светлина.
На тихото спокойствие пред здрача,
в стихията намираха сестра.
Те гаснеха сред мъка и несрета,
във кръчмите потънали във дим,
изсмукваха кръвта им, а морето
зовеше ги на вахта до един.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
