14.10.2020 г., 1:00 ч.  

Старите моряци 

  Поезия » Друга
394 0 3

Забравили за старите пристанища

и корабите със платна раздиплени

в химерите се блъскаха отчаено

изстрадали илюзии и истини.

 

Моряците се давеха на сушата,

соленото залязваше в очите им.

И вече те нехаеха за бурята-

отдавна беше скършила душите им.

 

А те не вярваха! Не вярваха на фара,

в измамливата нощем светлина.

На тихото спокойствие пред здрача,

в стихията намираха сестра.

 

Те гаснеха сред мъка и несрета,

във кръчмите потънали във дим, 

изсмукваха кръвта им, а морето

зовеше ги на вахта до един.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??