18 февр. 2016 г., 00:15

Старият часовник

871 1 2

Старият часовник

 

Под часовника, на старата банка,

аз разбрах: "Ще се срещнем във шест" .

Бях със плитки. С ученическа чанта.

Помня всяка минута до днес.

 

А на градската кула стоеше

старинният малък часовник.

Часовете ми гръмко броеше

и звучеше като виновник.

 

Не дойде... Под кулата стара

зърнах малък, захвърлен букет.

Не знам какво ме накара

да го взема. От кофа за смет.

 

И стои си все там, хербария -

в позабравено малко книжле.

Спомен от часовника, стария,

между незабравените ти стихове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички сме имали такива срещи. Хубави стихове. Върнаха ме назад във времето .
  • Еееех, старият часовник! Много сладко стихотворение, макар и споменът за неосъществената ученическа любов да боли понякога. Поздравления, Мари Елен!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...