18 feb 2016, 0:15

Старият часовник

873 1 2

Старият часовник

 

Под часовника, на старата банка,

аз разбрах: "Ще се срещнем във шест" .

Бях със плитки. С ученическа чанта.

Помня всяка минута до днес.

 

А на градската кула стоеше

старинният малък часовник.

Часовете ми гръмко броеше

и звучеше като виновник.

 

Не дойде... Под кулата стара

зърнах малък, захвърлен букет.

Не знам какво ме накара

да го взема. От кофа за смет.

 

И стои си все там, хербария -

в позабравено малко книжле.

Спомен от часовника, стария,

между незабравените ти стихове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички сме имали такива срещи. Хубави стихове. Върнаха ме назад във времето .
  • Еееех, старият часовник! Много сладко стихотворение, макар и споменът за неосъществената ученическа любов да боли понякога. Поздравления, Мари Елен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...