Ilis (Алина Стоянова)
113 3581
28 апр. 2012 г., 00:53  

Старият дъб 

  Поэзия » Другая
1564 0 22

 СТАРИЯТ ДЪБ

 

С петдесет съм години на гръб.

Е, не са чак толкова много.

Я попитай стария дъб,

дето нощем говори на Бога.

 

Поразпитай го! Той във мълчание

свойте дни прекосил е до днес.

Свойте мисли – венец от сияние -

сам разпръснал над тъмния лес.

 

Нека каже как времето в кръгове

е заключвало чувства, сълзите му.

Как секундите алчни с надлъгване

са забивали здраво петите му,

 

всяко коренче в земната плът.

Нека той  да разкаже съня си

и мечтата – как тръгва на път...

Този сън от реалност по-ясен е.

 

Нека свойта любов да разкрие –

птича песен по никое време...

Как със нея и пее, и вие

странни ноти разхвърляни, неми...

 

И за милите рожби да каже –

как е кършил той клони-ръце,

без сълзица една да покаже.

... Не дърво е дъбът, а сърце...

 

Този дъб го измислих, а аз

съм въздишка, сияние, миг.

И приличам на всеки от вас

по душа, по сърце и по лик.

 

Да, на вссеки, с когото аз съм

с кръвна група и пулс идентични.

 И съм дъх на листо. И съм сън.

Но очакван, различен, обичан...

 

 

© Алина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??