28 апр. 2012 г., 00:53  

Старият дъб 

  Поэзия » Другая
5.0 (16)
1635 0 22
СТАРИЯТ ДЪБ
С петдесет съм години на гръб.
Е, не са чак толкова много.
Я попитай стария дъб,
дето нощем говори на Бога.
Поразпитай го! Той във мълчание
свойте дни прекосил е до днес.
Свойте мисли – венец от сияние -
сам разпръснал над тъмния лес.
Нека каже как времето в кръгове
е заключвало чувства, сълзите му.
Как секундите алчни с надлъгване ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...

Ещё произведения »