Старият дъб
СТАРИЯТ ДЪБ
С петдесет съм години на гръб.
Е, не са чак толкова много.
Я попитай стария дъб,
дето нощем говори на Бога.
Поразпитай го! Той във мълчание
свойте дни прекосил е до днес.
Свойте мисли – венец от сияние -
сам разпръснал над тъмния лес.
Нека каже как времето в кръгове
е заключвало чувства, сълзите му.
Как секундите алчни с надлъгване
са забивали здраво петите му,
всяко коренче в земната плът.
Нека той да разкаже съня си
и мечтата – как тръгва на път...
Този сън от реалност по-ясен е.
Нека свойта любов да разкрие –
птича песен по никое време...
Как със нея и пее, и вие
странни ноти разхвърляни, неми...
И за милите рожби да каже –
как е кършил той клони-ръце,
без сълзица една да покаже.
... Не дърво е дъбът, а сърце...
Този дъб го измислих, а аз
съм въздишка, сияние, миг.
И приличам на всеки от вас
по душа, по сърце и по лик.
Да, на вссеки, с когото аз съм
с кръвна група и пулс идентични.
И съм дъх на листо. И съм сън.
Но очакван, различен, обичан...
© Алина Стоянова All rights reserved.
