Старият гарван

30 нояб. 2014 г., 22:23

Поэзия » Гражданская

739 0 3

Три гарги кацат на дърво,

отнейде буря се задава,

а долу, в ниското стебло,

стар болен гарван сам застава.

И слуша яростния спор,

споходил някъде отгоре,

посрамище за всеки хор

заслуша, няма що да стори.

И първа гарга най-високо

пискливо, мощно се провикна:

- Под мен се скрийте, под крилото.

Не бойте се, докле не литна.

И втора гарга тъй изкряка:

ти не плаши се там отгоре,

не ще пропаднеш от клонака,

от ветрове ще те оборим.

А трета гарга се подсмихна,

във вярност в другите закле се.

Но пък "ще видим" промърмори

и в смях безмълвен се разтресе.

Помисли старият сив гарван

там за ония в висините

и със крила недоразтворил

към буря право извиси се.

Че виж, онези нависоко

делят закрила и подкрепа,

от тях по гръм му би се сторил

прегръдка топла и утеха.

sauronboab (Борислав Ангелов)

2014-12-02T10:41:36+02:00

Благодаря за коментарите и оценката. Надявам се все някога под дървото да застане поне лисица (а защо не и мечка ).
Eia (Росица Танчева)

2014-12-01T15:34:44+02:00

Като басня е. Харесах.
poem_lady (Фери)

2014-12-01T15:12:25+02:00

Наистина много поучително и вдъхновяващо. Поздрави!