Lss (Любка Славова)
42 54
8 нояб. 2005 г., 20:26

Старият музикант 

  Поэзия
3780 0 10
СТАРИЯТ МУЗИКАНТ

На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна.
Забързано и хладно хората минават,
един монета хвърля леко, друг пък – две.
Но не се спират тука те и не остават
да чуят музиката на едно сърце.
Самотен свири музикантът на паважа,
забравил всичко, но с надеждата една –
във сивия, забързан делник да покаже
чрез музиката път към хорската душа.
И става чудо там, на плочките студени –
към него бързо тича палаво дете,
то спира рязко и в очите му зелени
магията на музиката се чете.
Минават месеци, годините отлитат,
но музикантът неизменно свири там.
Неуморимо лък по струните прелита
от неговата възлеста ръка държан.
Но ето че на ъгъла шумен се спира
младеж засмян с цигулка нова във ръка.
И неочаквано със стареца засвирва,
отдал на музиката своята душа.
Поглежда старецът в очите му зелени,
прибира бавно вехтия си инструмент
и меко се усмихва с радост спотаена –
дошъл е краят на последния концерт.
На следващия ден мелодия позната
от ъгъла излива се до мрака чак –
младежът свири с чувство, стиснал лък в ръката
и чака чудо ново да се случи пак.

© Любка Славова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен много ми хареса!
    Поздравления!
    Не разбрах защо се споменава името на Смирненски??? Нима е имало само един уличен цигулар??? Нима този единствен цигулар е трогнал и вдъхновил само един човек???
    Навсякъде е пълно с улични музиканти и точно децата се впечатляват, защото те са запазили чисти душите си. А в нашите души се е загнездило съмнението и страха... само чакаме някой да ни помаха за поздрав с усмивка, и виждаме озъбено посегателство върху нашата същност... и веднага сме готови да "ухапем"...
    Хайде на уборка... да поизчистим малко себе си - идва голям празник
  • И на мен стихотворението ми хареса и дори тръпки ме побиха като усетих между редовете Смирненски.
  • Хм, не бях забелязала последния коментар...Както и да е - не бих си позволила да се меря с нашия велик поет, още по-малко да взаимствам идеите му. Чела съм стихотворението му, разбира се... но като ученичка и честно казано, не го помнех. Моето стихче се роди от вида на един дядо-цигулар, поставил шапката си на главната, до една от стръмните пресечки. А синът ми е със зелени очи За сравнение - прекрасното стихотворение на Христо Смирненски:

    Все там до моста приведен седи,
    тегли полекичка лъка,
    а над главата му ревностно бди
    черната старческа мъка.
    Бурно край него живота кипи
    в грижи и горести вечни
    и пъстроцветните шумни тълпи
    все тъй са зли и далечни.
    Привечер. Спуска се траурен здрач,
    ситен снежец завалява,
    спира цигулката горестен плач -
    стареца немощно става.
    И прегърбен той пристъпя едва,
    спира се тук-там и стене,
    шепнат му злъчни, невнятни слова
    зимните вихри студени.
    Там - от скованата в мраз висина -
    мигом през тънкия облак
    хвърля му поглед печална луна,
    фосфорно бледа и обла.
    А зад гърба му пристъпя Смъртта,
    кървава и многоръка,
    и по цигулката старческа тя
    тегли полекичка лъка.
  • Интересно,защо ли имам чуството,че тук откровенно е копирано от великият ни творец Христо Смирненски...Само дето тук е млад цигулар,а там старец...
    PS-Стихотворението е хубаво,но нека да е изцяло авторско,а за тези,които не са чели оригинала нека го направят-заслужава си....
  • Много ми хареса!БРАВО!!!
  • Останах очарована от силата и красотата на думите! Искрени поздрави!
  • Направо тръпки ме побиха!Браво!Невероятно е изразено чувството към музиката,приемствеността!Ще го прочета на мой приятел-музикант!
  • Благодаря ви! Радвам се, че ме четете
  • Много ми хареса.Браво!
  • много красиво
Предложения
: ??:??