Старият музикант
СТАРИЯТ МУЗИКАНТ
На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна.
Забързано и хладно хората минават,
един монета хвърля леко, друг пък – две.
Но не се спират тука те и не остават
да чуят музиката на едно сърце.
Самотен свири музикантът на паважа,
забравил всичко, но с надеждата една –
във сивия, забързан делник да покаже
чрез музиката път към хорската душа.
И става чудо там, на плочките студени –
към него бързо тича палаво дете,
то спира рязко и в очите му зелени
магията на музиката се чете.
Минават месеци, годините отлитат,
но музикантът неизменно свири там.
Неуморимо лък по струните прелита
от неговата възлеста ръка държан.
Но ето че на ъгъла шумен се спира
младеж засмян с цигулка нова във ръка.
И неочаквано със стареца засвирва,
отдал на музиката своята душа.
Поглежда старецът в очите му зелени,
прибира бавно вехтия си инструмент
и меко се усмихва с радост спотаена –
дошъл е краят на последния концерт.
На следващия ден мелодия позната
от ъгъла излива се до мрака чак –
младежът свири с чувство, стиснал лък в ръката
и чака чудо ново да се случи пак.
На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна.
Забързано и хладно хората минават,
един монета хвърля леко, друг пък – две.
Но не се спират тука те и не остават
да чуят музиката на едно сърце.
Самотен свири музикантът на паважа,
забравил всичко, но с надеждата една –
във сивия, забързан делник да покаже
чрез музиката път към хорската душа.
И става чудо там, на плочките студени –
към него бързо тича палаво дете,
то спира рязко и в очите му зелени
магията на музиката се чете.
Минават месеци, годините отлитат,
но музикантът неизменно свири там.
Неуморимо лък по струните прелита
от неговата възлеста ръка държан.
Но ето че на ъгъла шумен се спира
младеж засмян с цигулка нова във ръка.
И неочаквано със стареца засвирва,
отдал на музиката своята душа.
Поглежда старецът в очите му зелени,
прибира бавно вехтия си инструмент
и меко се усмихва с радост спотаена –
дошъл е краят на последния концерт.
На следващия ден мелодия позната
от ъгъла излива се до мрака чак –
младежът свири с чувство, стиснал лък в ръката
и чака чудо ново да се случи пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
