Старият тефтер
СТАРИЯТ ТЕФТЕР
О, колко време, сестро, колко време
аз търсех твойте свидни стихове,
но бяха все затулени от мене
и аз изпитвах вече страхове,
че тъй навеки скрито ще остане
на листа споделеното от теб,
отминало във вечното мълчание,
подхвърлено там нейде като дреб.
О, колко пъти покрай него минах -
тефтера стар с оръфани кори.
Знам, в него сметки стари забелязвах
за хляб, вода, за болница дори.
Във стройнички редици подредени,
като войници на параден ред,
така са цифричките задължени
да дават верен, точен те отчет.
Случайно във един прекрасен ден
последните му страници разлистих
и няма аз от тях останах в плен -
над твойте стихове размислях.
Във тях душата скръбна се открива,
страшна, мъката от самотата.
Не каза ти, додето беше жива,
що толкова измъчва ти душата.
Раздърпаните сметки все не стигат.
О, колко трудно днеска се живее!
А ти, зад стиховете свои скрита,
утеха търсиш, за да оцелееш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Келешева Все права защищены
