6 дек. 2014 г., 19:56

Старост 

  Поэзия
842 0 4

Настъпва без да пита.

Бавно в нощите пълзи.

Искаш я, не искаш

ще присъства много дни.

Не си предишната жена,

немощна си старица!

Очите пълни със сълзи,

рояк дечица-нямаш сили...!

Много те боли.

Грижите на други остави.

Радвай се на спомените мили,

връщат те в дни щастливи.

Не си сама.

Нашите коси са вече побелели.

Твоите- сняг  навят от толкоз грижи!.

Обичаме те, мамо!

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви!
  • И от мен една шестица!Много хубаво посвещение,Василке!
    Поздравление от мен и хубава нова седмица!
  • Благодаря ти! Най-хубавата дума! Дано още дълго е сред нас!
  • Моите почитания за любовта към мама в стихотворението ти!
    Най-святата, най-близката и изживяна тема, която никога няма да се спре!Да бъде жива и здрава още много години!
    Поздрав от мен, Васе и хубава вечер!
    От мен едно заслужено 6.
Предложения
: ??:??