Старост
Настъпва без да пита.
Бавно в нощите пълзи.
Искаш я, не искаш
ще присъства много дни.
Не си предишната жена,
немощна си старица!
Очите пълни със сълзи,
рояк дечица-нямаш сили...!
Много те боли.
Грижите на други остави.
Радвай се на спомените мили,
връщат те в дни щастливи.
Не си сама.
Нашите коси са вече побелели.
Твоите- сняг навят от толкоз грижи!.
Обичаме те, мамо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
