Настъпва без да пита.
Бавно в нощите пълзи.
Искаш я, не искаш
ще присъства много дни.
Не си предишната жена,
немощна си старица!
Очите пълни със сълзи,
рояк дечица-нямаш сили...!
Много те боли.
Грижите на други остави.
Радвай се на спомените мили,
връщат те в дни щастливи.
Не си сама.
Нашите коси са вече побелели.
Твоите- сняг навят от толкоз грижи!.
Обичаме те, мамо!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
