Dec 6, 2014, 7:56 PM

Старост

  Poetry
1K 0 4

Настъпва без да пита.

Бавно в нощите пълзи.

Искаш я, не искаш

ще присъства много дни.

Не си предишната жена,

немощна си старица!

Очите пълни със сълзи,

рояк дечица-нямаш сили...!

Много те боли.

Грижите на други остави.

Радвай се на спомените мили,

връщат те в дни щастливи.

Не си сама.

Нашите коси са вече побелели.

Твоите- сняг  навят от толкоз грижи!.

Обичаме те, мамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!
  • И от мен една шестица!Много хубаво посвещение,Василке!
    Поздравление от мен и хубава нова седмица!
  • Благодаря ти! Най-хубавата дума! Дано още дълго е сред нас!
  • Моите почитания за любовта към мама в стихотворението ти!
    Най-святата, най-близката и изживяна тема, която никога няма да се спре!Да бъде жива и здрава още много години!
    Поздрав от мен, Васе и хубава вечер!
    От мен едно заслужено 6.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...