Старуха
Като мъничък лъч
разцепваш мрака
спомен мой светъл,
за старуха една
хванала две куки,
а ръце ù напукани и сухи
от работа…
слънцето лицето ù обгорило,
но усмивката ù запазило.
Сълзите си криеше тя,
слаба, да не я запомнят,
и първа любов си бе пожертвала,
но никога не се оплака
и с обич дари
внуци и дъщери…
почивка не видя, не спря
и така геройски си замина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Петров Все права защищены
