frozen12 (Петър Петров)
35 12
Feb 20, 2013, 7:53 AM

Старуха 

  Poetry » Other
520 0 0

Като мъничък лъч

разцепваш мрака

спомен мой светъл,

за старуха една

хванала две куки,

а ръце ù напукани и сухи

от работа…

слънцето лицето ù обгорило,

но усмивката ù запазило.

Сълзите си криеше тя,

слаба, да не я запомнят,

и първа любов си бе пожертвала,

но никога не се оплака

и с обич дари

внуци и дъщери…

почивка не видя, не спря

и така геройски си замина.  

© Петър Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??