Старуха

Feb 20, 2013, 7:53 AM

Poetry » Other

622 0 0

Като мъничък лъч
разцепваш мрака
спомен мой светъл,
за старуха една
хванала две куки,
а ръце ù напукани и сухи
от работа…
слънцето лицето ù обгорило,
но усмивката ù запазило.
Сълзите си криеше тя,
слаба, да не я запомнят,
и първа любов си бе пожертвала, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Старуха

Want to read more?

Random works