Като мъничък лъч
разцепваш мрака
спомен мой светъл,
за старуха една
хванала две куки,
а ръце ù напукани и сухи
от работа…
слънцето лицето ù обгорило,
но усмивката ù запазило.
Сълзите си криеше тя,
слаба, да не я запомнят,
и първа любов си бе пожертвала,
но никога не се оплака
и с обич дари
внуци и дъщери…
почивка не видя, не спря
и така геройски си замина.
© Петър Петров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
