Старуха

20 feb 2013, 7:53

Poesía » Otra

517 0 0

Като мъничък лъч

разцепваш мрака

спомен мой светъл,

за старуха една

хванала две куки,

а ръце ù напукани и сухи

от работа…

слънцето лицето ù обгорило,

но усмивката ù запазило.

Сълзите си криеше тя,

слаба, да не я запомнят,

и първа любов си бе пожертвала,

но никога не се оплака

и с обич дари

внуци и дъщери…

почивка не видя, не спря

и така геройски си замина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.