Статуя
Дали момчето още е у мене
или отдавна вече възмъжа?!
Посрещат ме сънливи безистени
с олющени фасади от лъжа…
Излитат бързо мътните кълбета
от уличните тъжни плафониери
и в свойта безнадеждност и несрета
отново искам тебе да намеря.
Подпирам се в изстиналия гипс
под мраморна, студена балюстрада,
в палтенце от изтъркан, черен рипс
с луната натежала пак да страдам.
Захвърлен сред закътаните двори,
открих забравен, прашен монолит
и топло със очите ми говори
изсечено момиче от гранит.
До кофите с боклук и мръсотия
самотна и низвергната стои,
със своята невиждана магия
сърцето ú омайно ме плени!
Аз искам да съм тоз ваятел ням
докоснал я с ръцете талантливи
и цялата любов да ú отдам
сред дните ми навъсени и сиви!
В един незнаен и съдбовен час
изчезна от невзрачния ми бит.
С прискърбие самотен диря аз
момичето от белия гранит.
29.10.2018 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря сърдечно на всички, които коментирахте и оценихте. За мен най-голямата радост и награда е присъствието ви на моята страничка. Бъдете здрави и благословени от Бога!
-
Влади, винаги докосваш със силата на чувствата и думите. Моите аплодисменти!
-
Любовната ти лирика е вълшебство, Влади!...
-
Влади, винаги си лиричен, нежен и предизвикваш чувства! Поздравления!
Слагам в любими! -
Различен, но отново перфектно написан стих!
-
Колко красиви чувства си вложил тук, Влади, а на момичето от гранит, захвърлено и подминато от мнозина, именно ти си подарил онази топлина, която може да разтопи сърцето от камък! Аплодисменти!
-
Връщам се отново да ти изкажа възхищението си! Думите,образите и внушенията те обичат, това е да си докоснат!
-
Много романтично.Перфектно си го пресъздал.Почувствах го!
Поздравления! -
Ранима и нежна душа си, Влади, пресъздаваш по магичен начин чувствата си . Прекрасно стихо!
-
Хубаво е!
-
Ще си позволя един съвет за корекция, за да се спази ритъма
".... изсечено момиче от гранит..."
-
Търсещото момче, неслучило на споделена обич, говори със сърцето си. Поздравления!
-
Поздравления, Влади! Страхотно е!
Аз искам да съм тоз ваятел ням
докоснал я с ръцете талантливи
и цялата любов да ú отдам
сред дните ми навъсени и сиви! -
Влади, аз пък почувствах, че ти си ваятелят на тази статуя и я носиш в душата на онова момче отпреди години! С много дълбока тъга е поръсено поетичното ти откровение!
-
А ти си поетичен ваятел, Влади! Поздравления!
-
Отлично хрумване, Влади, което си изпълнил като поезия превъзходно. Благодаря ти за естетическото преживяване, Приятелю! С прекрасния си стих и най-вече с финала му:
"С прискърбие самотен диря аз -
изгубено момиче от гранит."
ми припомни и едно позабравено стихотворение на Емили Дикинсън:
***
Ако не съм вече жива –
щом дойдат ония птички –
дай на червеношийката
от паметните трохички.
Не бих ти благодарила –
никой не ще ме пусне –
но знай – че съм опитвала –
с мойте гранитни устни.
за което също ти благодаря. -
Прекрасно е!
-
Влади, уникално е като идея и перфектно като звучене. Детайла го изгражда и чувството не е насадено и декларирано! Обичам качествената поезия....! Твоята е такава! Много можеш, момче, прииска ми се да споделя с теб стар свой стих по темата - дано по-късно го намеря!
-
Влади, Приятелю, прекрасен и вълнуващ ритмичен стих си сътворил! Нека винаги образа на момчето в тебе дв пребъде в сърцето и в душата и да те вдъхновява за много любовни стихове. .Моите поздравления!
-
Поздравления ,Приятелю и успех в търсенето!До нови Влади!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
