Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.

И стените убийствено тесни,
сивотата им пак ме премазва

и леглото отново е празно,

тишината крещи и досажда.

Шумове, изпълнени с живот,

далеч, зад прозорците се прокрадват,

като гарги предричащи зло,

с черна кърпа сърцето забрадват.

Светлината е мъртвешки мрачна,

тя открива бледи сенки и лица,

а ръцете озарени в тъмнината,

пак треперят от ледена самота…