May 10, 2018, 10:58 PM

Стаята

  Poetry » Love
720 0 0

 

Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.

И стените убийствено тесни,
сивотата им пак ме премазва

и леглото отново е празно,

тишината крещи и досажда.

 

Шумове, изпълнени с живот,

далеч, зад прозорците се прокрадват,

като гарги предричащи зло,

с черна кърпа сърцето забрадват.

 

Светлината е мъртвешки мрачна,

тя открива бледи сенки и лица,

а ръцете озарени в тъмнината,

пак треперят от ледена самота…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едно момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...