May 10, 2018, 10:58 PM

Стаята 

  Poetry » Love
583 0 0
Празнотата е толкова дяволски плашеща,
а с нея отново на ‘’Ти” проговарям
и цената на думата страдаща,
аз отново покорно разплащам.
И стените убийствено тесни,
сивотата им пак ме премазва
и леглото отново е празно,
тишината крещи и досажда.
Шумове, изпълнени с живот,
далеч, зад прозорците се прокрадват,
като гарги предричащи зло,
с черна кърпа сърцето забрадват. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едно момиче All rights reserved.

Random works
: ??:??