18 дек. 2007 г., 21:04

Стенание (част 1)

1.5K 0 6
 

                           ***

                      Стенание

 

Мрак. Вълнение. И страх.

Звук. Искра проблясва. Трясък.

Остър писък. Тишина.

Черно... с силен, ярък блясък.

 

Тъпа болка. Ярост сляпа.

Страх. Мълчание. Сълзи.

Мисъл ясна. Непозната.

Вопъл: "Стига! Спри! Умри!"

 

И отново тишина...

Виждаш ясно - тъмнина.

Липсват чувста - празнота.

Няма хора. Самота...

 

Песен. Смяташ, че летиш.

Падаш... Сън? Но ти не спиш.

Чувстваш нужда. Но защо?

Търсиш нещо? Но какво?

 

Нямаш сили. Спираш... Не!

Плачеш. Питаш: "Накъде?"

Виждаш мрака в светлината.

Търсиш глас във тишината.

 

Искаш сила, но боли.

Молиш прошка, но уви.

Чакаш милост. Търсиш знание.

Казваш нещо? А? Стенание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цецо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...