24 мар. 2011 г., 13:53

Стената

814 0 0



Теб те имаше за малко

в моите очи.

Образите, наслоени

от теб и мен

и мен и теб,

един въз друг се свличат

и като от сняг лавина

боси тичат.

Затворил си се,

а зад клепачите ти аз се разсъбличам.

Отбягвам те и всеки път

след твоя допир тих...

със влажни пръсти вечер се събуждам...

да те търся...

по стената...

Преливаме се двете

и днес, когато пак избягах,

когато аз на теб и ти на мен

сме си далече,

не различавам -

аз във нея или тя във мен живее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...