24 мар. 2011 г., 13:53

Стената

811 0 0



Теб те имаше за малко

в моите очи.

Образите, наслоени

от теб и мен

и мен и теб,

един въз друг се свличат

и като от сняг лавина

боси тичат.

Затворил си се,

а зад клепачите ти аз се разсъбличам.

Отбягвам те и всеки път

след твоя допир тих...

със влажни пръсти вечер се събуждам...

да те търся...

по стената...

Преливаме се двете

и днес, когато пак избягах,

когато аз на теб и ти на мен

сме си далече,

не различавам -

аз във нея или тя във мен живее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...