Стената

Теб те имаше за малко

в моите очи.

Образите, наслоени

от теб и мен

и мен и теб,

един въз друг се свличат

и като от сняг лавина

боси тичат.

Затворил си се,

а зад клепачите ти аз се разсъбличам.

Отбягвам те и всеки път

след твоя допир тих...

със влажни пръсти вечер се събуждам...

да те търся...

по стената...

Преливаме се двете

и днес, когато пак избягах,

когато аз на теб и ти на мен

сме си далече,

не различавам -

аз във нея или тя във мен живее...