Теб те имаше за малко
в моите очи.
Образите, наслоени
от теб и мен
и мен и теб,
един въз друг се свличат
и като от сняг лавина
боси тичат.
Затворил си се,
а зад клепачите ти аз се разсъбличам.
Отбягвам те и всеки път
след твоя допир тих...
със влажни пръсти вечер се събуждам...
да те търся...
по стената...
Преливаме се двете
и днес, когато пак избягах,
когато аз на теб и ти на мен
сме си далече,
не различавам -
аз във нея или тя във мен живее...
© Натали All rights reserved.