Mar 24, 2011, 1:53 PM

Стената

  Poetry » Other
804 0 0



Теб те имаше за малко

в моите очи.

Образите, наслоени

от теб и мен

и мен и теб,

един въз друг се свличат

и като от сняг лавина

боси тичат.

Затворил си се,

а зад клепачите ти аз се разсъбличам.

Отбягвам те и всеки път

след твоя допир тих...

със влажни пръсти вечер се събуждам...

да те търся...

по стената...

Преливаме се двете

и днес, когато пак избягах,

когато аз на теб и ти на мен

сме си далече,

не различавам -

аз във нея или тя във мен живее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...