elenabili (Елена Биларева)
298 2386
5 дек. 2011 г., 23:29

Стената 

  Поэзия
663 0 20

 Стената е безмилостно висока -
краката ми се гънат уморени
нагоре, а пък всъщност без посока,
към бездната на свършващото време.
Пълзя и отброявам стъпалата,
останали зад мен, но бури прашни
ме удрят във очите и в мъглата
загубвам видимост. И ми е страшно.
Но пак вървя, а стълбите се клатят.
Но нищо, казват – лесното е вредно.
Понякога разсейва се мъглата –
тогава, не дай Боже, да прогледна -
се виждам бяла, тъй измамно бяла -
така ли не заслужих  път напряко...
Да стигна до последното стъпало
и пак да си повярвам, че съм някой.

© Елена Биларева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??