elenabili (Елена Биларева)
297 2389
5.12.2011 г., 23:29 ч.

Стената 

  Поезия
630 0 21

 Стената е безмилостно висока -
краката ми се гънат уморени
нагоре, а пък всъщност без посока,
към бездната на свършващото време.
Пълзя и отброявам стъпалата,
останали зад мен, но бури прашни
ме удрят във очите и в мъглата
загубвам видимост. И ми е страшно.
Но пак вървя, а стълбите се клатят.
Но нищо, казват – лесното е вредно.
Понякога разсейва се мъглата –
тогава, не дай Боже, да прогледна -
се виждам бяла, тъй измамно бяла -
така ли не заслужих  път напряко...
Да стигна до последното стъпало
и пак да си повярвам, че съм някой.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??