21 янв. 2015 г., 08:51  

Степенуване по важност

1.1K 0 9

Е, и! Какво от туй, че нямам спомени,

принесени са в жертва на Сега и Утре.

Сърцето казва ли ти "Днес почивам,

живей със вчерашните мои удари?"

 

Въздишката се пръска, гдето е отронена,

кое си струва пак да я сглобяваш?

Експерт съм по плача и казвам отговорно -

една сълза не се е върнала обратно!

 

Животът даден е сега да се живее,

а не по миналото да се съжалява!

Е, с малко помощ - трябва и да се намери

Човекът, с който Днес си заслужава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И същата любов да те грабне, Анастасия!
  • Дани, много мерси!
  • Адриииииии!
    Никола!
    Валдемар!
    Мина!
    Вики!
    Лилия, разконспирирана съм! Изключително мил коментар!!!
    Благодаря ви!
  • Танче
  • Един от малцината автори в този сайт, поднасящи ни свежата и обогатена със всеотдайност и по детски кристална чистота на чувствата, характерни за една наистина щастливо влюбена жена!
    Ще те чета с интерес!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...