27 сент. 2009 г., 16:00

Стига любов

1K 0 7

Да пиша за любов не искам,

и писна ми от розови мечти...

Защото в дланите си нея стискам,

а от нея реалността боли.

 

И в своите мрежи стига ме оплита,

да вярвам в теб не ме моли...

Защото той, животът, всичко в нас помита

и не оставя място за мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво си изразила чувствата си !
    Браво..
  • Браво! В момент на бяс си сътворила това? Късметлия е този, който е около теб, когато си щастлива. Дори в яростта си излъчваш доброта.
  • Ех, Билянка, още си на 17!Къде още...
  • ...когато е пометено може да се о...е или да се изпълни със смисъл... зависи от северния вятър общо- взето...
  • Като цяло самата аз съм на мнение, че никога не стига, но в моменти на бяс се получават такива неща :]

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....