27 сент. 2009 г., 16:00

Стига любов

1K 0 7

Да пиша за любов не искам,

и писна ми от розови мечти...

Защото в дланите си нея стискам,

а от нея реалността боли.

 

И в своите мрежи стига ме оплита,

да вярвам в теб не ме моли...

Защото той, животът, всичко в нас помита

и не оставя място за мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво си изразила чувствата си !
    Браво..
  • Браво! В момент на бяс си сътворила това? Късметлия е този, който е около теб, когато си щастлива. Дори в яростта си излъчваш доброта.
  • Ех, Билянка, още си на 17!Къде още...
  • ...когато е пометено може да се о...е или да се изпълни със смисъл... зависи от северния вятър общо- взето...
  • Като цяло самата аз съм на мнение, че никога не стига, но в моменти на бяс се получават такива неща :]

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...