Тя: Толкова съм тъжна, мили,
животът свършва ми без теб,
без тебе даже нямам сили
да продължа живота си нелек.
Той: Красавице невероятна,
аз зная твоите нечути болки
и в кръвта, като розата червена,
кълна се за предаността си!
***
Така разказваха поетите лирични
за своите безмерни мъки,
свършващи във краища трагични,
в още по-трагични мъки!
***
Пепелянени устни впиха се в Него,
дваж по отровни - във мен.
Любов се разнася из телата ни голи,
любов и отрова се леят -
горещо стъкло.
Телата не знаят, телата изгарят,
остава отровата само
да бъде видяна от химика,
а той любовта не я разбира!
21 Февруари 2003 г.
© Цвети Антова Все права защищены