Като дете, загледало се в прозореца, замъглен от студа навън,като момче, изпълнено след сладък сън,като момиче, попадналов долина с хиляди цветя,като кокиче, цъфнало под снежинка самота,като майка, гледаща малко слънчево дете,като татко със букет цветя,като малка къщичка някъде накрай света,като злобна тъща в нечий дом сега.Както малка птичка носи утринта,както стръкчето трева никне от земя,както буйна река залива брега,както две деца играят си в снега,както момче страда, че загубил е баща,както приятел нейде попаднал е в беда,както всички плачат при кавга,както дете срива се от самота...Но празен стих е това...от празнa душа!...