15.04.2008 г., 22:00

Стих!

620 0 1
Като дете, загледало се в прозореца, замъглен от студа навън,като момче, изпълнено след сладък сън,като момиче, попадналов долина с хиляди  цветя,като кокиче, цъфнало под снежинка самота,като майка, гледаща малко слънчево дете,като татко със букет цветя,като малка къщичка някъде накрай света,като злобна тъща в нечий дом сега.Както малка птичка носи утринта,както стръкчето трева никне от земя,както буйна река залива брега,както две деца играят си в снега,както момче страда, че загубил е баща,както приятел нейде попаднал е в беда,както всички плачат при кавга,както  дете срива се от самота...Но празен стих е това...от празнa душа!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виделина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...