СТИХ
Не те обичах. Просто ми се случи.
Аз бях без Броня... Сигурно и ти...
В годините, не смогнах да науча,
след среща, че с Красивото боли.
И може би - защото те Изрязах!
Пардон... от указателя - изтрих,
все питаше - за счупената Ваза,
дали я пазя още? Всъщност Ти,
така и не разбра, че бе... Проказа,
Любов ще е, когато - две Души,
разменят Небесата си! Не фрази,
в които се оглеждаш. За – вини!
Сега летя! Не кретам по паважа,
дори Сърцето - вече ми прости...
И знаеш ли, ох, как да ти го кажа,
Аз помня само името ти... СТИХ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
