СТИХ
Не те обичах. Просто ми се случи.
Аз бях без Броня... Сигурно и ти...
В годините, не смогнах да науча,
след среща, че с Красивото боли.
И може би - защото те Изрязах!
Пардон... от указателя - изтрих,
все питаше - за счупената Ваза,
дали я пазя още? Всъщност Ти,
така и не разбра, че бе... Проказа,
Любов ще е, когато - две Души,
разменят Небесата си! Не фрази,
в които се оглеждаш. За – вини!
Сега летя! Не кретам по паважа,
дори Сърцето - вече ми прости...
И знаеш ли, ох, как да ти го кажа,
Аз помня само името ти... СТИХ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
