4 авг. 2018 г., 09:03

Стихията

457 0 0

СТИХИЯТА

 

Стихията на живота 
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми.
Светлина от жар.
Ярост ураганна.
От светкавица пожар.
Небесна промисъл падна.
Овъгли небесата ми.
Земята пустиня направи.
В нея телесата ми
в забвение остави.
Влечуго самотно. -
Поех кръста си тежък...
И безропотно
разкъсвах мрежите...
От нишките стълба плетях...
Все къса оставаше.
Не спрях.
В нея вплетох копнежите.
Претворих ги в стих...
Той криле ми даде.
С пустинята се простих
и светове си създадох.
Гнездо от смях и сълза,
клечки от спомени,
мъх от любовта,
от песни пера отронени...
Полетях...
И ще летя...
Докато смъртта ме догони.

..

03 08 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...