Aug 4, 2018, 9:03 AM

Стихията

Poetry

451 0 0

СТИХИЯТА

Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми.
Светлина от жар.
Ярост ураганна.
От светкавица пожар.
Небесна промисъл падна.
Овъгли небесата ми.
Земята пустиня направи.
В нея телесата ми
в забвение остави.
Влечуго самотно. -
Поех кръста си тежък...
И безропотно
разкъсвах мрежите...
От нишките стълба плетях...
Все къса оставаше.
Не спрях.
В нея вплетох копнежите.
Претворих ги в стих...
Той криле ми даде.
С пустинята се простих
и светове си създадох.
Гнездо от смях и сълза,
клечки от спомени,
мъх от любовта,
от песни пера отронени...
Полетях...
И ще летя...
Докато смъртта ме догони.

03 08 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0