Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст
и чужди мнения,
зачеркващи накръст...
Камшични удари с чуждици,
повалят литналите птици
на плахите мисли, различни,
наивни навярно, затуй - непривични.
- Аа, молим, молим,
тука ние бесим
и ние колим!
Ще променяме сега света,
ний - на земното кълбо цвета!
И ще започнем от тебе конкретно,
човече неуко,
безцветно!
- Ние сме знаещи, можещи, смели.
Ние сме умни и много сме чели!
Нищо, че караме автомобили,
алкохол когато сме пили.
Нищо, че себе си дори не познаваме,
а остри присъди за други
раздаваме...
Ний сме герои на нашето време
с единствен девиз - "За теб не ми дреме!"
Поздравявам те.