6 июн. 2019 г., 07:43

Стихотворение от отвъдното

604 3 0

Стихотворение от отвъдното

Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден?

Сега край мене ангелите бели
пърхат и ме галят със криле.
Пеят псалми, песни с нежни трели
с най-божествените гласове.

Е, завиждате ми, аз го зная,
че така от вас се отървах!
Имаше начало, днес е краят,
тръгвам си доволен, че живях!

Нямам вече никакви проблеми,
нямам грижи, нямам врагове.
Тук е Раят Дявол да го вземе!
Вярвайте ми, много е добре!

Вие се оправяйте с живота,
вече ваша грижа е това!
Аз от днес захвърлил съм хомота
на една човешка суета!

03.06.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...