6 jun 2019, 7:43

Стихотворение от отвъдното

  Poesía » Civil
606 3 0

Стихотворение от отвъдното

Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден?

Сега край мене ангелите бели
пърхат и ме галят със криле.
Пеят псалми, песни с нежни трели
с най-божествените гласове.

Е, завиждате ми, аз го зная,
че така от вас се отървах!
Имаше начало, днес е краят,
тръгвам си доволен, че живях!

Нямам вече никакви проблеми,
нямам грижи, нямам врагове.
Тук е Раят Дявол да го вземе!
Вярвайте ми, много е добре!

Вие се оправяйте с живота,
вече ваша грижа е това!
Аз от днес захвърлил съм хомота
на една човешка суета!

03.06.2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...