18 дек. 2022 г., 09:07

Стихотворение за Ева

974 0 0

Разказват, в древни времена,

живяла Ева сам сама,

сред блясъка на райския разкош,

за огнен ден копняла всяка нощ.

Била тя млада и красива,

и с буйна кръв съдбата я дарила,

но строг бил Господ-Бог и бдял,

и не простил това,що в тъмна нощ видял.

Правилата райски, Ева дръзко нарушила,

с ябълката забранена, тя Адам изкушила,

но мигом щом го прелъстила,

разсърден Бог, изгонил ги от Рая...

От тази нощ започва пътят й трънлив,

а Луцифер я следва с поглед похотлив,

но капаните му тъмни, Ева умно побеждава,

оттогава и до днес, тя си светлина остава.

Навсякъде е Ева, дръзка, волна, смела,

жена от плът и кръв всяко "табу" превзела.

Тя литна в Космоса без страх дори,

и затова отдавна вече Бог прости вината,

на грешницата непокорна, горда свята,

която създаде живот и на Земята.

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...