Стихотворение за конкурса на „Откровения”
Троя
Лют плач, по-страшен от рева на боя,
издига се над Троя.
Ридаят зад столетните стени
мъже, деца, жени,
и няма философи, нито хора,
на градската агора
из улиците викове безброй
се смесват с кучи вой,
насред замлъкналата тронна зала,
брадата побеляла
със сълзи мокри старият Приам;
от болка и от срам
сърцето на монарха се разкъсва,
главата си той тръсва –
безумно силна болка си личи
във царските очи...
Той сам видя как, плачейки, Хекуба
косите си заскуба,
и викна със препълнен с мъка глас:
"Какво направих аз,
та днес градът ми -- нявга сит -- проклет е
от Зевс и боговете?"
Изгубил ум от жребия суров
отиде уж на лов
синът му, хубавият Александър,
но хвърли се в Меандър --
пред страшната беда героят смел
смъртта бе предпочел,
а брат му Хектор, по полята бойни
надвил над много войни
и в много тежки битки победил,
отиде при Ахил
без щит, ни меч, извика го по име
и рече: "Довърши ме!
При мъките на моя мил народ
защо ми е живот?
Уплашена дори и Афродита
лиши ни от защита!
Не слушахме Касандриния глас,
вещаещ зло за нас..."
В двореца хубавицата Елена
от ужас съкрушена,
загуби мигом свежия си тен,
а вятърът студен,
когато се разнесе новината,
разпръсна вред листата,
и жителите взеха да реват
"Загубен е градът!"
щом истината пъклена разбраха:
стих пише Андромаха!
© Тошко Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Кой рови из руините? Тия стихове, паметници на минали съревнования, са като гръцките статуи -- само форма, обезцветена от времето.
-
Но мина време,
жителите преболяха
и за стих на Андромаха
пак се размечтаха…
-
Боре, не мога да се наситя на смешките ти -- чак корем ме заболя
Самоковски гяул -
Треперете, като звънящи телефони-
нещастници, поети- франкофони!
Ей, Тоше, голям си гЯвол! Омир... Кордон бльо да яде!
-
Шеви?! хахахахаххаха
-
Голям смут в Троя, а?
Стихото е много забавно, иронията на финала ми прозвуча приятелски!
Аз бих се забавлявала много, ако беше за мен, особено на представата как Хекуба се проскуба
Успех на конкурса, Шеви !!! (?) -
Е, Тоше, ти пък, как ме засече само. Не трябваше да ти казвам, че съм руса, дано не разбереш, че и очите ми са сини, че...
Ми как да напиша цар с главно "Ц", когато съм решила този стих да остане за вечни времена, дори смятам да го издълбая с нож на някоя скала, та да бъде показател и назидател, че русите жени могат и друго, освен това, за което си мислят мъжете и съответно трябва да е твърде обобщаващ и загадъчен, та да може всеки цар да се разпознае в него. Един единствен Цар, ама как така, като са много...
Ех, Тоше, Тоше, чети и очите на жените чети, не само книгите.
Забавен си! -
Стихото ти е доста забавно. Ако напишеш "Царят" с главно Ц може дори да се изясни при какви обстоятелства си го писала. Нали знаеш, че за конкурс искат непубликувани работи. От опит не боли.
Аз не разбирам от поезия и също трябва да чета. Може би ми го казват прекалено рядко само, щото косата ми е друг цвят
-
Ми и аз така... мойто стихо пък го писах един петък, като гледах парламентарния контрол... Пък в твойто намесваш разни велики образи, та и аз реших да попитам. Злоба няма естествено, твърде интелигентно се справяш с думите, та затова се обърнах към теб. Понеже този интелект е на базата на много четене, а на мен наскоро ми съобщиха, че трябва повече да чета. Е, аз знаех, че съм руса, ама глупава... Щото мъжете все ми казват, че цвета на косата ми е предимство, а не някакъв си порок... Та затова като не чета пиша, пиша, а в конкурси не съм участвала. А ти разбираш от поезия, аз пък зададох плах въпрос...
п.п. Наистина си написал твърде интелигентно-ироничен стих. -
Това стихо го бях написал март месец, ама понеже на А. не й харесваше, не го публикувах тогава.
Сега ми е все тая на кого няма да хареса. Но реших, че може да развесели някого Злоба няма. -
Ха ха!Финалът е №1!
-
Да попитам плахо, този стих става ли за конкурс, че за първи път ми щукна идеята да участвам и аз?
Аз съм крал. Не, ти си клал.
Всеки гледа в чуждата паница.
Там се гонят две трохи без жал.
Гладна публика си има таз игрица.
Хоп, обаче рицарите дотърчаха.
Твърде умни, твърде шумни,
саби вдигнаха, убодоха трохата
и овации събраха - бурни.
Пляскаха безспир принцесите,
няколко си чупиха и маникюра,
други хилеха се зад завесите,
царят пък болеше го... папура.
Знаеше борбата за трохата,
толкова нахъсана и кръвожадна
е спектакъл само за тълпата,
дето грачи, но остава гладна.
Щото така като гледам, всичко е предопределено. Конкурсът ще спечели Андромаха, нали всички погледи са вперени натам. -
... !!!
-
Дръж се, не бихме искали да те загубим. Поне не сега
Рум -- бум и -
уби ме с края, направо хлъцнах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
