Стихотворение за конкурса на „Откровения”
Троя
Лют плач, по-страшен от рева на боя,
издига се над Троя.
Ридаят зад столетните стени
мъже, деца, жени,
и няма философи, нито хора,
на градската агора
из улиците викове безброй
се смесват с кучи вой,
насред замлъкналата тронна зала,
брадата побеляла
със сълзи мокри старият Приам;
от болка и от срам
сърцето на монарха се разкъсва,
главата си той тръсва –
безумно силна болка си личи
във царските очи...
Той сам видя как, плачейки, Хекуба
косите си заскуба,
и викна със препълнен с мъка глас:
"Какво направих аз,
та днес градът ми -- нявга сит -- проклет е
от Зевс и боговете?"
Изгубил ум от жребия суров
отиде уж на лов
синът му, хубавият Александър,
но хвърли се в Меандър --
пред страшната беда героят смел
смъртта бе предпочел,
а брат му Хектор, по полята бойни
надвил над много войни
и в много тежки битки победил,
отиде при Ахил
без щит, ни меч, извика го по име
и рече: "Довърши ме!
При мъките на моя мил народ
защо ми е живот?
Уплашена дори и Афродита
лиши ни от защита!
Не слушахме Касандриния глас,
вещаещ зло за нас..."
В двореца хубавицата Елена
от ужас съкрушена,
загуби мигом свежия си тен,
а вятърът студен,
когато се разнесе новината,
разпръсна вред листата,
и жителите взеха да реват
"Загубен е градът!"
щом истината пъклена разбраха:
стих пише Андромаха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
Самоковски гяул 
