Стихотворна приказка за мечтите

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца. 

Аз искам да прескоча небесата, 

звездите да докосна през ноща, 

на бенгалския им огън светлината, 

да видя в тяхната искра. 

А тя да ме откара към безкрая, 

към огъня на хиляди слънца, 

в очите им да видя рая, 

в погледа им ангелска ръка. 

Която да направи да политна, 

там измежду звездната среда, 

жажда за обич има неопитана, 

в широк диапазон на любовта. 

Ех...,  не виждам где ви е края, 

начало си имате,  но нямате край, 

  и аз си мечтая,  мечтая,  мечтая...

Мечтите са душевен рай. 

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца.