Feb 14, 2018, 1:59 PM

Стихотворна приказка за мечтите

  Poetry » Love, Other
1.1K 0 0

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца. 

 

Аз искам да прескоча небесата, 

звездите да докосна през ноща, 

на бенгалския им огън светлината, 

да видя в тяхната искра. 

 

А тя да ме откара към безкрая, 

към огъня на хиляди слънца, 

в очите им да видя рая, 

в погледа им ангелска ръка. 

 

Която да направи да политна, 

там измежду звездната среда, 

жажда за обич има неопитана, 

в широк диапазон на любовта. 

 

Ех...,  не виждам где ви е края, 

начало си имате,  но нямате край, 

  и аз си мечтая,  мечтая,  мечтая...

Мечтите са душевен рай. 

 

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...