14.02.2018 г., 13:59

Стихотворна приказка за мечтите

1.1K 0 0

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца. 

 

Аз искам да прескоча небесата, 

звездите да докосна през ноща, 

на бенгалския им огън светлината, 

да видя в тяхната искра. 

 

А тя да ме откара към безкрая, 

към огъня на хиляди слънца, 

в очите им да видя рая, 

в погледа им ангелска ръка. 

 

Която да направи да политна, 

там измежду звездната среда, 

жажда за обич има неопитана, 

в широк диапазон на любовта. 

 

Ех...,  не виждам где ви е края, 

начало си имате,  но нямате край, 

  и аз си мечтая,  мечтая,  мечтая...

Мечтите са душевен рай. 

 

От нежните нюанси на лъчите, 

на изгрева прекрасен сутринта, 

се раждали в душите ни мечтите, 

преследвани от нашите сърца. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...