25 июн. 2022 г., 21:46

Стихове в картини

840 0 1

Те стиховете ми се раждат от тъга

и моята болка усеща се в рими.

Излизат направо от моята душа,

душата на дете и по детски ранима.

 

Перото ми се превръща в оръжие тогаз

и боря се с хората обсебило ги злото.

В ранните утрин и в късен, среднощен час,

доказвам им че в тях има го скрито доброто.

 

Картините ми, оживяват в моите стихотворения,

за хората, живота им изпълнен със тъга.

От моята душа излизат тези произведения,

за красивата пролет когато ражда се и любовта.

 

И после навеждам глава пред старата икона,

и благодаря на Бога за дарбата ми от слова.

Покланям се, прекръствам се, навеждам снага

пред Бога и майка му Дева Мария една Мадона.

 

И завършвам с послание мойте слова,

към мойте братя българи и моите деца.

Да се гордеят и не забравят славната ни история,

и да останат и да се борят тук на българска земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...