Те стиховете ми се раждат от тъга

и моята болка усеща се в рими.

Излизат направо от моята душа,

душата на дете и по детски ранима.

Перото ми се превръща в оръжие тогаз

и боря се с хората обсебило ги злото.

В ранните утрин и в късен, среднощен час,

доказвам им че в тях има го скрито доброто.

Картините ми, оживяват в моите стихотворения,

за хората, живота им изпълнен със тъга.

От моята душа излизат тези произведения,

за красивата пролет когато ражда се и любовта.

И после навеждам глава пред старата икона,

и благодаря на Бога за дарбата ми от слова.

Покланям се, прекръствам се, навеждам снага

пред Бога и майка му Дева Мария една Мадона.

И завършвам с послание мойте слова,

към мойте братя българи и моите деца.

Да се гордеят и не забравят славната ни история,

и да останат и да се борят тук на българска земя!