3 янв. 2016 г., 04:50

Стихове за новата година...

1.6K 0 2

Стихове за новата година
бе решила да напише старата,
как със радост пролет бе открила,
как на лятото топи се в парата.
Стихове за новата надежда,
що в цветя и клони разцъфтяла,
по потоци буйни заповежда,
с топъл вятър южен заповяла.

 

Стихове за зимните пейзажи,
фигурите снежни що извайват,
стихове за знойните миражи,
що приспиват нежно и омайват.
Стихове за стройните тополи
и за ниски храсти сред тревите,
стихове за хълмовете голи
и шубраци гъсти в низините.

 

Писането дълго заотлага,
раснаха и дълги бяха дните.
Струваха се млади ветровете,
радостно се пенеха вълните.
В плод се заобсипваха дървета,
мед се във пчелини запрелива.
И от радост мислеше, обзета,
няма как да бъде по-щастлива.

 

Листи засияваха във злато,
във сребристо нейде, много и в червено.
всичко тъй изглеждаше богато,
но усети, има нещо променено...

 

... Птичетата, вчера пролетели,
днес на нейде бяха отлетели,
а гнездата, с от пера постели,
бяха тъй внезапно опустели...

 

Натъжи се старата година
и във стихове тя лист след лист записа.
Ала мина вече всякоя позлата
и от тях се много разтрошиха.
И без жар завяха ветровете,
и без пламък ледено студени,
и отново те довяха снеговете,
от сълзите на годината разлени.


Тя зашепна стихове разделни,
радостно-печално стихоплетство,
и накрая - просто си отмина,
друга дойде, в свойто чисто детство!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....