13 дек. 2013 г., 20:11

Стихът

963 0 6

СТИХЪТ

 

Бих искал моят стих да е стихия,

Която с времето не стихва.

Напук на тия или на ония,

Да се гневи, но и усмихва.

 

Да търси винаги и да намира,

Не някога, а в дни реални.

Да бърза бавно, в трудност да не спира.

Да пъди думите нахални.

 

Да удря смело, ако се налага.

Да замълчи в среда неловка.

Красивия сюжет да не отлага

В стремеж за по-добра трактовка.

* * *

Спестих от другите желания –

Не бих помислил да го притеснявам.

Открих, че е другар, не мания

И в стих напред ще продължавам!

 

01-05.04.13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е потребност, пречистване!
    Дерзай!Харесах!
  • Чудесно е, Поете! Поздравления!
  • Да си поет е начин на живот! Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Споделям, Динко! Поздрав!
  • Много е вярно това което си казал,да, наистина поезията е като опиат за душата,продължавай да твориш!Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...