13 дек. 2013 г., 20:11

Стихът

957 0 6

СТИХЪТ

 

Бих искал моят стих да е стихия,

Която с времето не стихва.

Напук на тия или на ония,

Да се гневи, но и усмихва.

 

Да търси винаги и да намира,

Не някога, а в дни реални.

Да бърза бавно, в трудност да не спира.

Да пъди думите нахални.

 

Да удря смело, ако се налага.

Да замълчи в среда неловка.

Красивия сюжет да не отлага

В стремеж за по-добра трактовка.

* * *

Спестих от другите желания –

Не бих помислил да го притеснявам.

Открих, че е другар, не мания

И в стих напред ще продължавам!

 

01-05.04.13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е потребност, пречистване!
    Дерзай!Харесах!
  • Чудесно е, Поете! Поздравления!
  • Да си поет е начин на живот! Поредният разтърсващ стих! Поздрав!
  • Споделям, Динко! Поздрав!
  • Много е вярно това което си казал,да, наистина поезията е като опиат за душата,продължавай да твориш!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...